Публикувано на: 11.07.2019
Защото искаш да пътешестваме постоянно. Permalink Коментарите са изключени за Обещах ти.
Не спирам да те искам пак и пак. Аз в твоите коси, искам да се давя. О, земна благородице, която Не бог, а мойте три деца роди, светице над светиците, най-свято те моля: днес и вечно с мен бъди! Как във всеки момент ми се усмихваше ти. Искам за последно да ти кажа, че те обичам.
Строго ме охранява и пази. Изглеждам лесна за обичане. Но следа подире ни в небето да остане. Само с поглед ти успяваш леда във мен да разтопяваш. Вино и жито раздавайте.
Как да не се представя отлично. Без тебе всичко е черно-бяло.
Много по-добра и яка. Искам още от тебе, от целувки съсипи ме мене. Помежду нас във клуп надвесен виси едно въже, което уж връзва мен, а тебе беси! Не, не поемай моята ръка, но да не стане някога така, че да я търсиш в цялата вселена… Мъчен човек Казваш ми: "Тежък и мъчен човек!
Припев: 2х Обичам те,обичам те разбери обичам всичко което си ти.
Да няма болка и скръб, щом те видя всеки път. Преди да ни е скрил той, скрий се. От днес нататък. Няма дъждовните капки на глас да броя.
Да, ще ме боли, но ти не се тревожи. Всеки ден си казвам, че няма как да те обичам все повече. Вярвам, че има ангели и нашата любов ще живее вечно! Само с тебе няма драми.
Да те убивам от целувки и прегръдки. Няма ръце да протягам към несбъднати сънища. You make me laugh. Нима забравих за мен, момиче, за любовта. Ще чакам ей така… до последната сълза. Исках ръката ти да стискам.
В един миг. Спомените с тебе в ръката си стискам. Permalink Коментарите са изключени за Да боли…. До гроба.
Отвлечи ме и страстно съблечи ме. Най-яките ме срещат в своя сън. Не спирам да те търся нощем. Три точици… Прекъсната въздишка… Единствен спомен… Някому… От него… Чудо Грозното момиче се събуди малко по-красиво заранта. Искам твойта усмивка да виждам като ставам. Дива и откачена. Щом е с теб, че била отключена вратата. Викай и от кеф умирай. Ти за мен бе тайствена врата, съм навит да горя като клечка кибрит.
Никой не може да гледа в очите ти както аз, ти разбери Лутам се във спомени, питам пак нощта, къде ли си, с кого ли си сега? На теб не ти трябват панталони, имаш тяло за милиони. Аз те моля, забрави ме, не споменавай мойто име и във вярност спри да се кълнеш. Устата: Май стана интересно, пак чупиме рекорди.
Ти си вътре в мен, дълбоко в сърцето…. Ако продължим да слушаме него, това значи със теб да нямаме нито един щастлив момент. И ти го искаш, нали.